Пловдив ще бъде Европейска столица на културата през 2019 г., но в своето развитие градът трябва да акцентира върху създаването на автентични местни културни продукти. Създадени в Пловдив с усилията на местни творци. Най обичам хвалбите, че ще дойде някой от някъде си и ще направи нещо на Античния театър например. Не е ли по-добре да се мисли за културен продукт – спектакъл, концерт или нещо друго, мислен и правен специално за това място? Нямам против чуждите участия в пловдивския културен живот, но ми се ще да е ясно, че все пак те често са нещо привнесено.
Друг проблем е пренасищането на културния календар на Пловдив в определени периоди от годината. Ето сега през септември едновременно вървят хиляди събития. Не може в една вечер да има 18 различни неща, както преброих наскоро. Много от тях са значими и трябва да им се отдаде дължимото внимание. Тоест по-разумно е този културен календар да се разпредели равномерно през годината. Вместо да се струпват събития по едно и също време и така да се отнема публика от местните събития. Например фестивалът „Сцена на кръстопът” е продукт на Пловдив. Това не неглижира другите събития, нямам против и пазарната конкуренция, но можем да подредим нещата така, че да не се разфокусира вниманието на публиката. Защото контингентът от зрители не е чак толкова огромен, това е истината. Тези хора искат да видят много неща, какъв е смисълът да ги принуждаваме да избират?
Това са нещата, които биха могли да се променят към по-добро в културния живот на Пловдив. Иначе, ако говорим за пари, нещата са ясни – ние сме свикнали да искаме толкова, колкото ни трябват, и трябва да знаем, че никога няма да ни ги дадат. Тази игра на „Искаме, дайте ни – Не можем да ви дадем” трябва да се води на много интелигентна основа и трябва да има непрекъснат разговор между управляващите и творците. Но не за да се лъжем, а да видим реално възможното за момента. За съжаление обаче политиците много обичат да ги хвалят, да се прехласват по тях, да бъдат венцеславени и да им се признава, затова диалогът с тях често не се получава. Пепа Деведжиева е от малкото политици, които не очакват непрекъснато да бъдат венцеславени, да им се възхищават . Напротив, тя е един нормален човек, който иска да си свърши работата, независимо каква е тя. Аз познавам дейността й в нейната фирма, тя има капацитет на човек, който може да свърши една работа. Крайно време е да започнем да обръщаме внимание на хората, които могат да свършат дадена работа. Да я свършат реално. Баба ми казваше: „Да се премести тази тухла от тук – там.” Защото има много хора, които дават великолепни идеи, но не могат да ги реализират. И тухлата си остава непреместена.