Позиция на бившия общински съветник и учредител на партия КОД Пепа Деведжиева за антикризисните мерки на правителството
Лява политика е да се дават помощи, както прави правителството, дясната политика създава условия за конкуренция, а не противопоставя едни сектори на други. И антикризисните мерки на кабинета Борисов само доказват, че управлението на ГЕРБ не е дясно.
Не отричам, че ресторантьорският бизнес беше най-ударен от кризата, но действията на Бойко Борисов да се съгласи да намали ДДС за този бранш на 9%, след като сам обяви, че това е грешка, издават паника. Ресторантьорите твърдят, че така ще поемат глътка въздух, но това всъщност не е 100% вярно. Първо, те са се съгласили да увеличат сумите, върху които осигуряват своите работници, т. е. с една ръка държавата дава, а с друга взема. Но по-големият проблем е разделението, виждаме колко още много други сектори също искат по-ниска ставка на ДДС.И когата даваш на едни и отказваш на други, ти взимаш страна и нещата изглеждат съвсем лобистки. Не отричам, че в Европа в много страни има диференцирани ставки на ДДС, но там корпоративният данък не е плосък като при нас, т. е. ситуацията е съвсем различна. И е логичен въпросът намаляването на ДДС за дадена сфера ще доведе ли до вдигането на данъците, както финансовият министър Владислав Горанов вече намекна? Не съм сред симпатизантите на Горанов, но в случая той е прав да се противопоставя на намаляването на ДДС.
Премиерът говори и за данъчна ваканция, т. е. ако не си успял да си платиш корпоративния данък до края на март, а физическите лица – данъка върху доходите до края на април, се дава отсрочка до края на юни. Но ако отидеш в някоя банка да предоговаряш кредити или да поискаш да се включиш в някоя от мерките за отпускане на заеми, от теб се иска да си платил всички данъци и осигуровки. Ако бизнесът има тези пари, той няма да кандидатства за тези помощи. Така че данъчна ваканция на практика няма и сме в ситуацията: Царят дава, пъдарят не дава. И когато министър-председателят, който и да е той, предлага някакви мерки, трябва да има ясно разписани правила кой следи за изпълнението им и дали всъщност нещата се случват. Иначе се оказва, че мерките са само на приказки.
Ако държавата искаше наистина да помогне на криза, можеш да го разтовари от купищата разрешителни режими. Но всичко идва от мандатното мислене, а не трябва хоризонтът на управляващите да е 4 години. Това е политическо късогледство.