Общинският съветник Пепа Деведжиева: На десницата не й остана здраво място от спъване и падане

Пепа Деведжиева е общински съветник от Реформаторския блок, до юни м.г. беше лидер на организацията на ДСБ в Пловдив. На последната сесия на Общинския съвет подкрепи бюджета на общината за 2017 г., въпреки че позицията на ДСБ беше да се гласува против него. Затова партията сне от нея политическото доверие, което е първа стъпка към изключване. Деведжиева беше поканена на първия конгрес на Реформаторския блок в края на януари и подаде индивидуална молба за членство в него.

– Има ли толкова много десни избиратели, че се раждат нови и нови амбициозни проекти в дясно, г-жо Деведжиева?

– В страната има много десни избиратели и за част от тях доколко ГЕРБ е дясна формация, макар че е член на Европейската народна партия, е въпрос с нееднозначен отговор. Така че има гласоподаватели за десни проекти, но аз лично смятам, че не са достатъчно, че да се раждат още и още формации. Лошото е, че всеки се опитва да парцелира дясното и да отхапе част от него, а резултатът това няма как да не е жалък. Вероятно егото надделява.
– Тоест виждате зад проекти като „Да, България” и „Нова република” лидерски амбиции?
– Може би, но част от хората в десницата пропускат факта, че да се изградиш като лидер, не е лесно. Може да говориш прекрасно, да имаш блестяща аналитична мисъл, но това още не те прави лидер. Водач е само този, след когото хората са склонни да тръгнат.
-Вие избрахте да останете в Реформаторския блок. Страхувате ли се, че новите формации ще ви отнемат гласове?

– Искам да се върна малко назад, когато говоря например за „Да, България”.Парадоксалното е, че Христо Иванов беше изграден като политик с помощта на Реформаторския блок и особено активното съдействие на ДСБ, не на последно място е личното участие на Радан Кънев. Когато правосъдната реформа не се състоя в първоначално планирания вариант и Христо Иванов подаде оставка като министър, единствената партия, която излезе в опозиция, беше „Демократи за силна България”. Оттогава мина повече от година и аз не чух Христо Иванов да използва риториката на ДСБ или да изрази чисто човешка благодарност, което би било признание, че мислим в една посока. А че има нужда от дълбока реформа в съдебната система, е факт, и аз мисля, че е време за промени отдолу нагоре. Всички сме свидетели на мудното правораздаване и може би трябва да се прочисти системата, като се започне отдолу, защото често става дума за липса на кадрови потенциал. Христо Иванов доби самочувствие, след като подаде оставка, но смятам, че надценява възможностите си да поведе партия, която да бъде представена достойно в следващия парламент. Той безспорно ще получи гласове от ДСБ, може би една от трета от хората, които гласуват за тази партия, ще подкрепят „Да, България”. Друга една трета ще застанат зад новия формат на ДСБ – „Нова република”, а останалите ще гласуват за Реформаторския блок. И всички това ще се случи на фона на жаждата за обединение на десницата. След толкова години на отлюспвания и раздели, на тежки думи, аз просто не разбирам как повтаряме едни и същи грешки. Понеже е популярна фразата за спъването в един и същи камък, ще кажа, че на десницата здраво място не й остана от спъване и падане.
– Това означава ли, че сте взели решението да останете в Реформаторския блок още преди ДСБ да снеме доверието си от вас?

-Аз съм човек, който има мнение и го отстоява. Когато си член на една демократическа общност, очакваш в нея да се обсъждат и различните позиции. Всеки трябва да има право да изложи мотивите си и да се опита да убеди хората, които са на друго мнение. Но когато се спускат решения и се правят крачки една напред, следващата назад, аз броя това за непоследователна политика. Излизаме в опозиция, но оставаме в Реформаторския блок, после се казва, че той е изчерпан проект, но човекът, обявил това, остава негов съпредседател. Това шизофренно поведение обърква и хората. Така че, когато кажеш „А”, трябва да стигнеш и до „Я”. Но преди всичко трябва да има нормални и етични отношения с партньорите. Трябваше да има една дискусия накъде върви блокът, имаме ли още общ път заедно. Това не се случи. Впрочем и Синята коалиция се разпадна, без да бъде направен задълбочен анализ как се стигна до това, сега от блока се отделят нови формации, но внимателно обсъждане на причините пак липсва.
– Може би, ако и трите десни формации получат шамар от избирателите на предстоящия вот, най-накрая ще се стигне до трезв анализ на ситуацията.

– Сигурно, но колко пъти трябва да понесем това? От стремежа всеки да си направи своя партия май се забравят изборите от 2013-а. След онова поражение започна консолидиране на десните партии в Реформаторския блок и Радан Кънев имаше важна роля в този процес. И след 3 години да кажеш: „Аз бях дотук, ще правя нов проект.” Добре, но с кого? Рискът тези десни партии да останат в опозиция извън парламента е голям, а би трябвало на всички да е ясно, че за да правиш реформи, трябва да участваш във властта. И до ден днешен хората упрекват Иван Костов за неговите реформи, но докато управляваше, той направи истински промени. Те лишиха много хора от начина на живот, към който бяха привикнали – държавата да мисли за тях, да им бъде подсигурено всичко, да имат гарантирани доходи. Сега живеем в условията на конкуренция и всеки, който може и работи усърдно, има шанс. Има още много какво да се направи, затова и има нужда от политици реформатори.
– Да се върнем към ДСБ – Пловдив. Как стана така, че от бившите й лидери член на ДСБ все още е само Божидар Здравков? И Спас Гърневски, и вие вече не сте част от партията.

– Така се получи наистина. Може би това е стил на поведение в ДСБ – Пловдив – партията да се обръща срещу общинските си съветници и председатели. За себе си мога да кажа, че не мога да се подчинявам на указания как да гласувам, ако това не е за доброто на Пловдив. Ние сме влизали в полемика с новия председател на ДСБ – Пловдив, Йордан Иванов, и съм му обяснявала, че няма да бъда в опозиция само за спорта. Ако дадено предложение не е добро за града, аз няма да го подкрепя и без спускане на партийно решение. Но когато съм била подлагана на подобен партиен натиск, съм се питала дали това все още е моята партия. Ръководство на ДСБ в Пловдив беше значително подмладено, затова и ще кажа на тези хора: „Прекрасно е да си млад и амбициозен, но опитът на старите пушки не е за пренебрегване. Защото младостта предполага и грешки.” Всеки от нас, бившите председатели, е дал нещо на тази партия. Нека не рушат това, което е изградено.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *