– Защо голяма фирма като вашата не участва в конкурсите за обществени поръчки на община Пловдив, г-н Василев?
– Защото няма смисъл. Поръчките са подготвени така, че все едно ти казват: „Виж, няма смисъл за участваш, защото има други хора.” Няма защо да се губи време да се подават документи в един повече от ясно предварително нагласен конкурс. Как ще ми обясните например факта, че спасителното изграждане на рухналата подпорна стена река Първенешка беше поверено на плевенска фирма с трима души персонал? Работата трябваше да приключи за 2 месеца, а продължи 1 година. И как да е по друг начин, като се избира фирма от Плевен, при положение че в Пловдив има мощни строителни компании с трактори и багери, които могат да се справят със задачата бързо? Нашата фирма изработи метала за въпросната стена, така аз се запознах с хората от плевенската фирма и видях, че не струват и 5 лв.
– Във всички общини у нас ли е така?
– Не се сещам за община, в която да е по-друг начин. Всеки проект е направен или неграмотно, или така, че да се допуска допълнително договаряне в хода на работата, което променя първоначално зададените параметри. Затова не си губя времето в участие в обществените поръчки, но пък ние сме подизпълнител на 90% от строителните обекти. Става така: печели някоя супернеизвестна фирма и после започва да търси такива като нас, които трябва да свършат работата, само че вече на съвсем други цени. Всички стадиони, зали и залички са направени от хора като нас, „победителите” в конкурсите просто усвояват едни пари.
– Фирмата ви беше ли подизпълнител и при изграждането на Колодрума?
– Не, металната конструкция беше поръчана в Чехия чрез една фирма със седалище в Бенелюкс. А в Пловдив са базирани 6 от 11-те фирми, влизащи в асоциацията „Метални конструкции”. Значи, ние можем да направим КЦМ, но не можем да се справим с една нищо и никаква спортна зала. Защото тя е такава, да не се заблуждаваме. Наскоро завършихме един американски завод, който е по-голям като конструкция от тази зала. Само че не струва колкото Колодрума.
– Излиза, че община Пловдив не стимулира местния бизнес.
– По-лесно им е да се договорят с фирма от чужбина, отколкото с някоя местна, защото се страхуват някой да не ги упрекне – все ще се намери някой бивш служител на общината, който да работи в местната компания. И после нещата се развиват така – чуждата фирма наема за подизпълнител близка да общината фирма и тя вече търси компанията, която реално ще свърши работата. Получава се дълга верига, която оскъпява всеки обект.
– Очаквате ли след предстоящите местни избори нещата да се променят?
– Предприемачите винаги сме искали едно-единствено нещо – еднакви правила, така че да не може кметът да си пише допълнителни условия, за да урежда свои хора. Защото, ако се обяви обществена поръчка за доставка на автомобили и се напише, че марката трябва да започва с буквата „м” и да завършва със „с”, е ясно кой ще спечели.
– Ще гласувате ли?
– Винаги гласувам, защото, колкото повече хора го правят, толкова повече са размива купеният вот. Впрочем аз го наричам „прост” вот, защото, ако се продадеш за две кебапчета, една бира или 20 лв., си в категорията „прост човек”. А на 25 октомври ще гласувам за Пепа Деведжиева и Здравко Димитров. Моята позиция е ясна – става дума не за симпатия, а за принципи. Пепа Деведжиева ми е симпатична, но ако беше кандидат за кмет на район „Централен” от БСП, нямаше да гласувам за нея. И още нещо – за мен е важно да подкрепя хора, които всеки ден ще правят по нещо, дори и да е малко. Не харесвам хора, които казват: „Ние много работим”, но резултат не се вижда. Като се прави всеки ден по нещо, в един момент животът започва да се променя към по-добро.