1 февруари 1945 г. е една от най-черните дати в българската история. Избиването на една част от интелигенцията и на несъгласните с режима по нареждане на Москва е удар по цялата българска нация. За тази черна страница в историята трябва да се говори, трябва да се знае, трябва да се разказва на младите хора, които са много далеч от тези времена. И нашето поколение не е свидетел на тези репресии, но всички дължим почит на жертвите и близките на избитите и преследваните.
Една нация, която избива интелигенцията си, няма как да разчита да се развива напред в годините. Това е срам за хората, които са го извършили, репресиите на социализма са бял геноцид.
