През тази година валутният борд у нас навършва 20 години и време да помислим, че освен безспорни предимства, той има и недостатъци, които се увеличават с годините. Бордът ограничава функциите на БНБ, както и съответните политики на правителството за ускоряване на икономиката и управление на рискове при икономически кризи. Както сполучливо се изразява Иван Костов: „Валутният борд е котва, задържаща бързия растеж, дори когато всички останали условия за това са налице.”
Така че и България като всяка друга страна във валутен борд рано или късно трябва да излезе от него. Иначе има риск от изоставане по отношение на икономическата си конкурентоспособност и растеж.
Най-добрия начин за излизане от борда е влизането на страната в Еврозоната.
„Ако обаче този процес се забавя по независещи от нас причини (например кризисни процеси в Европейския съюз и самата Еврозона, политически аргументи на страните от Еврозоната против разширяването й, въпреки изпълнение на формалните Маастрихтски критерии от дадена страна кандидат, каквато е България, и др.), то ние трябва да мислим за резервен вариант на изход и трябва да проучваме и подготвяме такъв вариант отсега”, обяснява Костов.
Според него това не означава излизане от валутния борд утре или догодина, а подготовка за резервен вариант за законодателно прецизиране на правомощията и отговорностите на БНБ и правителството, свързани със стабилността на лева при бъдещо излизане от борда, което не кореспондира с влизане в Еврозоната.
Преференцията за Пепа Деведжиева е с номер 5 в бюлетина 21 на коалицията „Реформаторски блок – Глас Народен”.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!