Общинският съвет навлезе в един цикъл, в който първо гласуваме едно решение, после го отменяме, а накрая се стига до отмяна на отмяната. Безспорно най-яркият пример за това е смяната на позицията за прехвърлянето на част от държавния дал в панаира на общината. През август м. г. отказахме това дарение, през април от ГЕРБ внезапно го поискаха, а после отново отказахме. По този случай моята позиция винаги е била ясна и категорична– прехвърлянето на акции на Пловдив и Варна се прави с неясна цел и при унизително за Пловдив съотношение и винаги съм гласувала против приемането на това дарение. Ясно е, че смяната на мнението на 180 градуса беше направена под диктовка, но възмутителното е, че и двата пъти никой не обясни какво точно стои зад това.
На предстоящата на 8 юни сесия се очертава нова отмяна – този път на решението, с което освободихме Манол Пейков от Управителния съвет на фондация „Пловдив 2019”. По казуса ние бяхме подведени от общинските съветници Ангел Иванов от БСП и Гошо Къчков от ГЕРБ, че Пейков е в конфликт на интереси при издаването на книгата „Махалата”. После се оказа, че издателят се готви да направи това със собствени средства и никакъв конфликт на интереси с участието му в ръководството на фондацията не е налице. Грешката е отстранима, но преди новото гласуване искам да апелирам към колегите за малко повече отговорност. Не зная какви интереси са преследвали с предложението за освобождаването на Манол Пейков, но очевидно не са се замислили какъв сигнал излъчваме към хората. А е повече от ясно, че с гласуването на едно решение и отмяната му след това авторитетът на институцията Общински съвет нищо не печели. Всъщност олекваме в очите на пловдивчани.
Ако опитите за манипулация не спрат, няма да имам никакъв друг вариант, освен да гласувам с „въздържал се” при всички направени на микрофон предложения, по които няма как човек да направи справка или да помисли. Защото повече не искам да бъда подвеждана.