Председателят на Реформаторския бизнес клуб Румен Хорев се занимава с частен бизнес от 1990 г. Сферата му на дейност е: управление на големи проекти, строителен надзор и проектиране. Завършил е ТУ- София специалност „Автоматизация на дискретното производство“, а след това „Маркетинг и иновации“. Председател на “Технолозите” в КИИП – Пловдив. Целта на Реформаторския бизнес клуб е да създаде модели, базирани на най-новите тенденции и европейски директиви, залегнали в дългосрочните програми „Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 – 2025 г.” и “Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г.”, които да стимулират бизнеса в различните региони така, че да се изгради полицентричният модел, който е една от предпоставките за решаване на демографската криза.
– Добре ли работи местният бизнес с община Пловдив, г-н Хорев?
– Аз мога да споделя становище в моя бранш -трудно е, защото за всички е ясно, а и доста се написа по тази тема, че общината има предпочитания към някои определени фирми. Печелим проекти в другите части на страната много повече, отколкото в родния град. Аз например изграждам Регионалния център за управление на отпадъците в Луковит, компостираща инсталация в Тетевен, депо в Ямбол, строя завод за пелети в Самоков, пътища в Кюстендилско. Единственото нещо, с което от години се опитвам да помогна на Пловдив, е изграждането на инсинератора – съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци. Смея да твърдя, че аз като инженер по ФИДИК съм единственият участник в този проект от самота му начало и съм сменил три управления на община Пловдив, защото се занимавам с него над 10 години. Този проект започна още във втория мандат на Иван Чомаков, продължи при Славчо Атанасов и Иван Тотев и още не е завършен. Впрочем, в последните 4 години не беше направено почти нищо от строителна гледна точка и сега нещата са в състоянието, в което бяха и в края на мандата на Славчо Атанасов.
– Как си обяснявате това?
– Със слабата заинтересованост и липсата на инициатива на досегашните управници. Инсинераторът се изгражда с помощта на швейцарската страна, която трябваше да достави оборудването, което така и не е завършено. Но строителството на самото съоръжение се финансира от България и в него вече са вложени около 10 млн. лв. пари на държавата и общината и около 4 млн.лв. от швейцарска страна. С швейцарците имахме доста проблеми, но инициативата за преговори с тях и довършването трябва да е на общината. И в това е според мен голямата вина на общинската администрация – вече 4 години тя не е активна. Дори напротив, в началото на мандата се срещнах веднъж по този въпрос с Иван Тотев, после той прехвърли казуса на заместника си Димитър Кацарски и от тогава до ден днешен се провеждат разговори, през няколко месеца правим справки, но решение не се взема. Лошото в цялата история е, че активната страна е швейцарската в повечето случаи, а догонващата е българската в лицето на държавата и общината. А инсинераторът ни е повече от нужен, защото болничните отпадъци сега се унищожават по най-непрофесионален и нерегламентиран начин – вместо при температура от над 1000 градуса ги унищожават в разни автоклави при 250-300 градуса.
– Не се ли амортизира оборудването при това отлагане?
– Амортизира се, разбира се. Една част от него и остарява и по мои изчисления за довършването на инсинератора вече са необходими около 5 млн. лв.
– Заради този случай ли не участвате в обществените поръчки на общината?
– Не участвам, защото община Пловдив, както писах и в една статия за в. “Марица”, няма или не желае да има обективен критерий при оценката на нашия труд и обема работа, който трябва да се свърши професионално. Имам предвид строителния и инвестиционния контрол. Обявяват се конкурси при нереално ниски цени, при които работата просто не може да се свърши качествено.
– С каква цел се прави това според вас?
– Не мога да кажа – от липса на професионализъм, от подценяване на задачите или се цели всъщност да няма контрол и улици и булеварди да се ремонтират, без някой да следи за качеството.
– Какво очаквате от новата местна власт?
– Очаквам в нея да влязат нови хора. Едноличното статукво не работи. Ако сравним първия и втория мандат на Бойко Борисов, ще видим, че поне според мен сега управлението му е на много по-високо ниво, има диалог, виждат се цели, има воля за реформи, които, макар и мъчително, се случват. Аз си го обяснявам със ситуацията, че има коректив и спирачка, защото има и коалиционни партньори. Има и повече смислени дебати. Същото трябва да стане и в градовете, в които ГЕРБ управлява еднолично или с партньори, които не са нито коректив, нито спирачка.
– За кого ще гласувате?
– Вижте, аз се занимавам с бизнес и естествено е да съм в дясното пространство. Засега симпатиите са ми за Реформаторския блок, но за да ме спечелят напълно, искам да видя ясна икономическа програма, защото, колкото и нескромно да звучи, се грижа освен за себе си и за добруването още няколко семейства на хората, които работят в моите фирми. А само с ремонт на улици икономика не се прави, развитие няма, няма и и усещане за удовлетвореност.