Ванко Иванов е собственик на една от първите частни туристически компании в България – Марбро Турс, създадена през 1990 г. Започва с организирането на чартърни и карго полети до Сингапур и Дубай, като до втората дестинация са реализирани над 300 полета от летищата в Пловдив и Бургас.През 199 8г. сключва договор с държавния туроператор на Китай – CITS (Чайна Интернешънъл Травел Сървис) за обслужване на български туристи и бизнесмени в панаири на Гуангджоу и свободните безмитни зони в Шенжен и Шанхай. През 2010 г. Марбро Турс е обявен от БАТА за туроператор на годината.
– Г-н Иванов, реално ли е да очакваме Пловдив, да се превърне в световна туристическа дестинация?
– Пловдив има реални шансове да бъде световноизвестна дестинация, но при определени условия. Не можем да бъдем такава дестинация без собствено летище. Ако местната власт и съответните държавни органи не са осъзнали този момент, въпреки предстоящите културни събития, Пловдив няма да получи развитие в далечна перспектива.
– Летище Пловдив има ли нужния потенциал?
– Новият терминал отговаря на всички условия. Базата е създадена. Изумен съм от решението летището да оперира само през деня. Това може да се приложи само при постепенно преминаване към ликвидация. Ще дам пример с Краков – един град подобен на Пловдив, втори по големина в Полша. До 2001-2002 г. полетите на тяхното летище се брояха на пръсти. В момента летище Краков почти няма свободен слот. Проучете техния опит. Ще бъде полезен за Пловдив.
– Каква конкретна рецепта може да предложите?
– Летище Пловдив е в сянката на Софийския аеропорт в резултат на поредица грешни действия на българските управници. Тоталният стремеж всичко да се централизира в столицата доведе до рестартиране на Терминал 1, чиито условия не се различават особено от тези на пловдивския терминал. Така бяха привлечени потенциалните за Пловдив нискотарифни авиокомпании, а предстои да загубим и единствения оператор – Райън Ер.
Не сте ли съгласни с мен и що се отнася до Пловдивския панаир с неговата 100 годишна история. Изкуственото създаване на Софийското Експо изложение, е една от причините за неговото състояние. Но да се върна към въпроса за рецептата. При вече създадените неблагоприятни условия местната власт трябва да пристъпи към публично-частно партньорство с български или чуждестранни партньори. Създаване на регионална авиокомпания, например „Пловдив Ер“. Достатъчно се наливаха средства в чужда авиокомпания. Видя се какъв е резултатът. Като първа стъпка могат да се лизинговат два-три самолета с ограничен рейндж в рамките на Европа. Да се поканят на паркинг някои частни български авиокомпании, като например BAC (Българиан Еър Чартър). Да се види, че нещо се случва.
Като следваща стъпка летището трябва да се развива и като интегрирана логистична система за карго превози от различни точки на света. Засега София няма много изявени апетити за това и тази ниша трябва да се разработва с приоритет, още повече че са налице индустриални зони около Пловдив.
Второто условие Пловдив да се превърне в световна туристическа дестинация е да се предложи адекватен туристически продукт.
Историята ни е дала много, а ние – съвременните пловдивчани, не се възползваме достатъчно от това. В един момент бяхме готови отново да се подложим на София като кандидат за европейска столица на културата. Добре че се чуха мъдри гласове от наши съграждани, а и евроекспертите бяха категорични, защото Пловдив най много заслужава тази титла.
Ще степенувам туристическия продукт, който Пловдив трябва да развива:
Културно-историческия туризъм – това е класика, но не е достатъчна за съвременния масов турист. Ще дам като пример последните ми срещи с туроператори от Иран, Китай и Индия, които Марбро Турс беше поканил в хотел Ландмарк за инфо тур. На въпроса ми към тях, какво биха харесали техните туристи, бях изненадан от отговорите. На първо място посочиха шопинг, на второ – атракции, на трето – нощен живот, на четвърто – културно-исторически туризъм.
Шопинг – защото марковите стоки извън Европа са драстично скъпи. Атракции- защото заможните хора, които могат да си позволят далечно пътуване, се нуждаят от смяна на натовареното монотонно ежедневие. Нощен живот (включително казина) – защото това при тях е невъзможно.
Ето защо приветствам идеи, които биха се превърнали в атракция, като например:
Въздушните въжени линии между тепетата; Коритото на река Марица – вторият гребен канал; Виненият туризъм в атрактивна форма, каквато се предлага във Франция; Съживяване на античните сцени на римския амфитеатър и стадион. Много от тях също биха се реализирали с европейски фондове и публично – частно партньорство, но ще отбележа – без конфликт на интереси и равностойно отношение към бизнеса, независимо от политическите възгледи.
Не на последно място, а може би най-важното, за да стане Пловдив световна дестинация, това е маркетингът и рекламата. Пропиляхме златния шанс, както на външния, така и на вътрешния туристически пазар, да разгласим класацията на най-големия в света пътеводител Lonely Planet, че Пловдив е на шесто място в света като град който трябва да бъде посетен през 2015 г. Тази класация дори безплатно можеше да се разпрати по интернет до всички национални туристически организации по света и специализирани издания. Дори сега български туристически фирми не са запознати с тази класация. Убедете се сами. Същото, трябва да се направи за предстоящата 2019 г. за Европейска столица на културата.
Надявам се, че новата местна власт ще се вслуша в гласа на специалистите, защото Пловдив е вечен. Неговата история не започва с всяко ново управление. Всички ние сме само малка част от неговото хилядолетно развитие.
Господин Иванов е един от много сериозните капацитети в областта на туризма не само в България. Блестящо синтезирано изложение на работеща концепция и стратегия за развитие на туризма в град Пловдив, А по отношение на ролята на летището за това развитие е също безапелационно прав. Бих го помолил да обърне внимание на Гражданския инициативен комитет за спасение на летище Пловдив, както и на обявената петиция за това спасяване.